Игри

Информация за страница Златица

Златица е град в Западна България. Намира се в Софийска област и на близко разстояние от град Пирдоп. Също така градът изпълнява ролята на административен център на едноименната община, а нейната територия се състои от две части. Първата от тях съдържа землищата на града и на селата Карлиево и Църквище. Втората пък обхваща землището на село Петрич. Градът също така се намира между планинските вериги на Стара планина и Средна гора. Климатът е умерено континентален, с умерени влияния на студени северни въздушни маси. Точната дата на основаване на града не е известна. Намерените при разкопки оръдия на труда обаче говорят, че селището съществува още през епохата на Античността. То се основава с цел да приюти римските войници, охраняващи минните галерии. За пръв път пък името на града се споменава в документ на българския цар Константин Асен – известната Виргинска грамота. Римското, латинското и българското наименования на града произлизат от „злато”, тъй като под старопланинския връх Свищи плаз са съществували галерии са добиване на ценния метал.

    В епохата на Средновековието градът е важен административен център. Благодарение на своето стратегическо разположение и няколкото укрепени в Средна гора и Стара планина калета, той оказва силна съпротива на османските поробители. Под турска власт пада цели 30 години след столицата Търново. Пак поради своето разположение градът става седалище на Златишката кааза. През 1443 г. край града се провежда битка между кръстоносците на Владислав Варненчик и османската войска. По време на робството много хайдушки чети действат в района – те се борят срещу турските власти. В народните песни се споменават имената на Стоян Братоев, Детелин войвода, Рада воевода и Мануш воевода. През Възраждането градът претърпява икономически разцвет. Основен поминък на населението е скотовъдството, както и свързаните с него занаяти. Златица е  основен снабдител на Османската империя с овче месо и същевременно е голям производител и износител на вълна. Този подем се отразява положително в еднаква степен както на културния, така и на духовния градски живот. Часовниковата кула в града се построява през 1777 г., като тя е един от символите на Златица. В началото на 19-ти век започва да функционира килийно училище, а след Освобождението разположеният в Западна България град се превръща в скотовдъден и растениевъден център.

    През 1872 г. Апостолът на свободата Васил Левски основава в града един от своите многобройни тайни революционни комитети. През 1880 г. по силата на ново възприетото административно деление Софийската губерня става Софийско окръжие, а Златишкото окръжие се превръща в Златишка околия. През 1888 г. обаче всички околийски служби и управлението се преместват в съседния град Пирдоп. Причина за това е бурният митинг срещу Стамболовия режим. При избора на София за столица на България градът е сред едно от четирите предложения. Жителите на града са православни християни, а що се отнася до броя на населението, през 2011 г. той е 5837 жители. Основното промишлено предприятие е металургичния завод за електрорафинирана мед Аурубис България. Той е разположен между двата близко отстоящи градове Златица и Пирдоп. Също така функционира и мандра за производството на млечни продукти – един от най-добрите производители на българския кашкавал Балкан.

Етикети:   Градове , България
eXTReMe Tracker